доизпил

Речник на българския език

1. доизпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпил е производна форма на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизпил е производна форма на доизпия (мин. деят. св. прич. м. р.).