доизпил
1.
доизпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доизпил
е производна форма
на доизпия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
доизпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
доизпил
е производна форма
на доизпия (мин. деят. св. прич. м. р.).