доизпиело

Речник на българския език

1. доизпиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпиело е производна форма на доизпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизпиело е производна форма на доизпия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).