доизпиел

Речник на българския език

1. доизпиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпиел е производна форма на доизпия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпиел е производна форма на доизпия (мин. деят. несв. прич. м. р.).