доизпели

Речник на българския език

1. доизпели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизпели е производна форма на доизпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизпели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизпели е производна форма на доизпея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).