доизпеело

Речник на българския език

1. доизпеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизпеело е производна форма на доизпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизпеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизпеело е производна форма на доизпея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).