доизпеел

Речник на българския език

1. доизпеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизпеел е производна форма на доизпея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизпеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизпеел е производна форма на доизпея (мин. деят. несв. прич. м. р.).