доизносил е

Речник на българския език

1. доизносил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизносил е е производна форма на доизнося (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизносил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизносил е е производна форма на доизнося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).