доизносил
1.
доизносил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доизносил
е производна форма
на доизнося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
доизносил —
мин. деят. св. прич. м. р.
доизносил
е производна форма
на доизнося (мин. деят. св. прич. м. р.).