доизносил

Речник на българския език

1. доизносил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизносил е производна форма на доизнося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизносил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизносил е производна форма на доизнося (мин. деят. св. прич. м. р.).