доизносвало

Речник на българския език

1. доизносвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизносвало е производна форма на доизносвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизносвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизносвало е производна форма на доизносвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизносвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизносвало е производна форма на доизносвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизносвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизносвало е производна форма на доизносвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).