доизмисляло

Речник на българския език

1. доизмисляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизмисляло е производна форма на доизмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизмисляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизмисляло е производна форма на доизмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизмисляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизмисляло е производна форма на доизмислям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизмисляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизмисляло е производна форма на доизмислям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).