доизмисляли

Речник на българския език

1. доизмисляли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизмисляли е производна форма на доизмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизмисляли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизмисляли е производна форма на доизмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизмисляли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизмисляли е производна форма на доизмислям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизмисляли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизмисляли е производна форма на доизмислям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).