доизмисляла

Речник на българския език

1. доизмисляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизмисляла е производна форма на доизмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизмисляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизмисляла е производна форма на доизмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизмисляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизмисляла е производна форма на доизмислям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизмисляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизмисляла е производна форма на доизмислям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).