доизмислял

Речник на българския език

1. доизмислял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизмислял е производна форма на доизмислям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизмислял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизмислял е производна форма на доизмислям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизмислял — мин. деят. св. прич. м. р.

доизмислял е производна форма на доизмислям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизмислял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизмислял е производна форма на доизмислям (мин. деят. несв. прич. м. р.).