доизмислил си

Речник на българския език

1. доизмислил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизмислил си е производна форма на доизмисля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизмислил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизмислил си е производна форма на доизмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).