доизмислил
1.
доизмислил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
доизмислил
е производна форма
на доизмисля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
доизмислил —
мин. деят. св. прич. м. р.
доизмислил
е производна форма
на доизмисля (мин. деят. св. прич. м. р.).