доизмисли

Речник на българския език

1. доизмисли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизмисли е производна форма на доизмисля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизмисли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизмисли е производна форма на доизмисля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизмисли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизмисли е производна форма на доизмисля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. доизмисли — повелително наклонение, ед. ч.

доизмисли е производна форма на доизмисля (повелително наклонение, ед. ч.).