доизмислело

Речник на българския език

1. доизмислело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизмислело е производна форма на доизмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизмислело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизмислело е производна форма на доизмисля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).