доизмислели

Речник на българския език

1. доизмислели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизмислели е производна форма на доизмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизмислели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизмислели е производна форма на доизмисля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).