доизмислел

Речник на българския език

1. доизмислел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизмислел е производна форма на доизмисля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизмислел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизмислел е производна форма на доизмисля (мин. деят. несв. прич. м. р.).