доизмазвало

Речник на българския език

1. доизмазвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизмазвало е производна форма на доизмазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизмазвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизмазвало е производна форма на доизмазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизмазвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизмазвало е производна форма на доизмазвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизмазвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизмазвало е производна форма на доизмазвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).