доизмазвала

Речник на българския език

1. доизмазвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизмазвала е производна форма на доизмазвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизмазвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизмазвала е производна форма на доизмазвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизмазвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизмазвала е производна форма на доизмазвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизмазвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизмазвала е производна форма на доизмазвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).