доизлял е

Речник на българския език

1. доизлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлял е е производна форма на доизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлял е е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлял е е производна форма на доизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. доизлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлял е е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).