доизляло е

Речник на българския език

1. доизляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизляло е е производна форма на доизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизляло е е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизляло е е производна форма на доизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. доизляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизляло е е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).