доизлялото

Речник на българския език

1. доизлялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

доизлялото е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).

2. доизлялото — мин. деят. св. прич. ср. р. членувано

доизлялото е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. ср. р. членувано).