доизляло

Речник на българския език

1. доизляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизляло е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизляло е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. доизляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизляло е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. доизляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизляло е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. ср. р.).