доизляла е

Речник на българския език

1. доизляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизляла е е производна форма на доизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизляла е е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизляла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизляла е е производна форма на доизлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. доизляла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизляла е е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).