доизляла

Речник на българския език

1. доизляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизляла е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизляла е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. доизляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизляла е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. доизляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизляла е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).