доизлеят

Речник на българския език

1. доизлеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизлеят е производна форма на доизлея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизлеят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизлеят е производна форма на доизлея (сег. вр., 3 л., мн. ч.).