доизлелият

Речник на българския език

1. доизлелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

доизлелият е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).

2. доизлелият — мин. деят. св. прич. м. р. пълен член

доизлелият е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. м. р. пълен член).