доизлели

Речник на българския език

1. доизлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизлели е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизлели е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. доизлели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизлели е производна форма на доизлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. доизлели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизлели е производна форма на доизлея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).