доизлекувал си

Речник на българския език

1. доизлекувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал си е производна форма на доизлекувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлекувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал си е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизлекувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал си е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).