доизлекувал е

Речник на българския език

1. доизлекувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал е е производна форма на доизлекувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлекувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал е е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизлекувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал е е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).