доизлекувал

Речник на българския език

1. доизлекувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлекувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлекувал е производна форма на доизлекувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизлекувал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизлекувал е производна форма на доизлекувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизлекувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизлекувал е производна форма на доизлекувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).