доизлежи

Речник на българския език

1. доизлежи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизлежи е производна форма на доизлежа (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизлежи — повелително наклонение, ед. ч.

доизлежи е производна форма на доизлежа (повелително наклонение, ед. ч.).