доизлежали

Речник на българския език

1. доизлежали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизлежали е производна форма на доизлежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизлежали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизлежали е производна форма на доизлежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизлежали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизлежали е производна форма на доизлежа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизлежали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизлежали е производна форма на доизлежа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).