доизлежавало

Речник на българския език

1. доизлежавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлежавало е производна форма на доизлежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизлежавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлежавало е производна форма на доизлежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизлежавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизлежавало е производна форма на доизлежавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизлежавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизлежавало е производна форма на доизлежавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).