доизлежавал

Речник на българския език

1. доизлежавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлежавал е производна форма на доизлежавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлежавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлежавал е производна форма на доизлежавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизлежавал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизлежавал е производна форма на доизлежавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизлежавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизлежавал е производна форма на доизлежавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).