доизлеех

Речник на българския език

1. доизлеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизлеех е производна форма на доизлея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доизлеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизлеех е производна форма на доизлея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).