доизлеем

Речник на българския език

1. доизлеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

доизлеем е производна форма на доизлея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).

2. доизлеем — сег. вр., 1 л., мн. ч.

доизлеем е производна форма на доизлея (сег. вр., 1 л., мн. ч.).