доизлеел е

Речник на българския език

1. доизлеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлеел е е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлеел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлеел е е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).