доизлеело е

Речник на българския език

1. доизлеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлеело е е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизлеело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлеело е е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).