доизлеело

Речник на българския език

1. доизлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлеело е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизлеело е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. доизлеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизлеело е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. доизлеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизлеело е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).