доизлеели

Речник на българския език

1. доизлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизлеели е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизлеели е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. доизлеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизлеели е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. доизлеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизлеели е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).