доизлеела

Речник на българския език

1. доизлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизлеела е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизлеела е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. доизлеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизлеела е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. доизлеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизлеела е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).