доизлеел

Речник на българския език

1. доизлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлеел е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизлеел е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. доизлеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизлеел е производна форма на доизлея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. доизлеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизлеел е производна форма на доизлея (мин. деят. несв. прич. м. р.).