доизкъртвало

Речник на българския език

1. доизкъртвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкъртвало е производна форма на доизкъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизкъртвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизкъртвало е производна форма на доизкъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизкъртвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизкъртвало е производна форма на доизкъртвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизкъртвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизкъртвало е производна форма на доизкъртвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).