доизкъртвал

Речник на българския език

1. доизкъртвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкъртвал е производна форма на доизкъртвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкъртвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкъртвал е производна форма на доизкъртвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизкъртвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизкъртвал е производна форма на доизкъртвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизкъртвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизкъртвал е производна форма на доизкъртвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).