доизкусурил съм

Речник на българския език

1. доизкусурил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил съм е производна форма на доизкусуря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкусурил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил съм е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).