доизкусурил си

Речник на българския език

1. доизкусурил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил си е производна форма на доизкусуря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкусурил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил си е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).