доизкусурил е

Речник на българския език

1. доизкусурил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил е е производна форма на доизкусуря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизкусурил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизкусурил е е производна форма на доизкусуря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).